^{Национализъм. Ползвам тази дума по обясними причини. Понеже напоследък е заклеймена люто, и не мога да разбера Защо⁈ – пиша тези редове, за да си изясня по-добре смисълът, който влагам в нея и да се опитам да разбера къде ми е грешката.
Национализма е в основата на независимостта на една група от хора. ЗАЩО⁈ Защото груповата идентичност и чувство за принадлежност към едно цяло, дава сила на групата да си отстоява разбиранията и ценностите. Националното чувство, е чувство за принадлежност, но не е в семейството или приятелския кръг, а в много по-голяма група от хора, на ниво държава.}

^{Когато става дума за много голяма група хора, тя не може да съществува без да има общи ценности. Независимостта на една държава от глобалният капитализъм е ключова за нормалният живот на тази общност. Затова и ценностите, които могат да идентифицират тази група следва да бъдат заличени. Така – хората остават сами, разделени. А още от времето на притчата на хан Кубрат се знае, че общността е силна, а дребните единици – слаби. Има древна сентенция: „Разделяй и владей!“}

^{Когато групата е целокупна – примерно гърци, унгарци, французи – доста по-трудно им се вменяват чужди идеи.}

^{Глобалният капитализъм расте, и за да продължи да расте трябва да продължи да изсмуква труда на разни народи. Даже може да се специфицира доста по-точно – финансовият капитал е демона. Той има и конкретни имена: BlacRock, Vanguard, Fidelity, Franklin и др.}

<sup>Това, което виждам е умелото прокарване на идеята, че националното чувство за принадлежност е лошо нещо. Значи, чувството за принадлежбност към група с твоите ценности за територия, история, природа е лошо. Така хората постепенно се разединяват и се затварят един за друг, дори се озлобяват. Не случайно Соломон Паси (приятел на моя съученик Ивайло Пенчев) заяви: „Време е да скопим Българският лъв!“ Подменят се определения в речници и се създават нови – особено в Интернет източниците.
Ванко и Танко бият мигранти и са по всички ТВ канали. Някакви агресивни хорица биват обявявани за „преобладаващо население„… правят се всевъзможни внушения. Единични промили се обявяват за доминиращо множество и ги разнасят по всички медии. Техни лумпенски последователи, видели, че това е пътя към „слава“ и „популярност“, и те скачат в „телевизора“ ….
Така, бавно и полека, демагогията и лъжите постепенно се превръщат в характеристика на хората в държавата. Постепенно хора започват да се разделят, спират да се идентифицират със „скапаната“ група. Асимилацията е в ход. Постепенно населението на държавата няма никакъв сантимент към територията, земята и природата.

Каква е целта⁈ 🤔 Пределно е ясно, че когато групата няма групово самочувствие, тогава много лесно се назначават правителства, служени или „демократично“ избрани. Тези държавни органи просто издават закони, с които улесняват заграбването на ресурси от мултинационалните компании. Най-ценните ресурси са суровините и човешкият труд. Всичко това се насочва към центъра на тази глобална империя. Всички империи са правили така Римска, Византийска, Турска, Руска, Френска, Английска… всички, и във всички исторически периоди. Днес е същото.

Най-голямото постижение на тази близо 30 годишна кампания в България е заличаването на чувството за принадлежност. Втълпиха, че Българин – това е функционално неграмотен индивид, мразещ чужденците. Не е вярно. Исторически България винаги е била на кръстопът и тук са живели през вековете десетки различни групи от хора. Живели са в мир и хармония, обединени от общи ценности. За неграмотността мога да говоря от първо лице, понеже съм съвременник на промените в образованието.</sup>

^{Когато нациналното чувство липсва, хората вече не са една група. Втълпяват им се различни мисли, натрапват им се правителства и се гласуват угодни на едрите капиталисти закони. Властта на полицията се засилва и хората си седят сепарирани, и постепенно стават роби на онези капиталисти, които изсмукват труда им.}

<sup>Точно в тази ситуация се зараждат нови групови формирования. Едрият капитал го знае много добре. Обаче тези формирования са малки, крехки и нямат власт да променят закони. Онези, като Ванко и Танко – биячите – ги вкарват в редиците на полицията и така всичко си идва на мястото. Статуквото е установено поне за още 100г. а после . . . после, „Да му му мислят младите ни наследници“. Така казва едрия капитал на онези, които той ражда със златна лъжица в уста.

Като последно отбелязвам, че групи могат да се формират на база общ враг или агресор. Те обаче нямат групови ценности, които могат да ги задържат повече от няколко седмици в позиция на активна съпротива.
Може да се направят и групи и по интереси – примерно група от земеделци да се строи с тракторите пред Народното събрание на България, или енергетици да блокират Прохода на Републиката, но тези групи са подстрекавани от техните работодатели, нямат общо с национално самосъзнание.</sup>

^{Шовинизма е друго чувство. То е лошото чувство. Това е базовата злина, която следва да се разбира и да се отстранява. Това е да се чувстваш като човек принадлежащ на по-висша група хора. Другите са нищожества, а ние сме велики.}

Всички сме свидетели на голямото количество публикации по темата”

“глобалисти” vs. “антиглобалисти”.

Обаче, мисля си, че има една базова формулировка, която ни бяга, а тя е много важна, за да разбираме нещата по-добре.

Какво е това “глобалист” и какво е това “антиглобалист”⁈

Ако знаем определението, ще ни е много по-лесно да се ориентираме в тази променяща се ситуация.

Какъв е моят прочит.

Глобалистите са еволюирали представители на едрият бизнес. Това е най-висшият корпоративен бизнес, който постави под свой контрол почти всичко в Света.

Как се случи това⁈

Всичко започна с демокрацията. Това е велико човешко достижение на свободния дух. Няма по-добро и стойностно нещо от демокрацията. Това е благината, която никой не може да отрече или поругае. Тя дава възможност за изява на личността. Тя дава уникални възможности за индивидуално развитие и усъвършенстване.

Обаче, на практика, се получи така, че растейки, големите корпорации се срастнаха с държавата. Водени от алчност за растеж и доминация, лидерите в корпоративният бизнес постепенно осъзнаха, че без да се намесят в политиката – ръстът им ще бъде ограничен до регионално или максимум национално ниво.

Това не е достатъчно.

Затова постепенно те се намесиха в политиката. Как стана това – ами през медиите. Осъзнаха, че всеки по-едър бизнес трябва да има медия, за разпространяване на влияние, идеи и разбира се, за да се омаскари неудобен претендент на конкуренцията. И се оказа, че това работи доста, ама доста, добре.

Политиците веднага побързаха да се отблагодарят и започнаха да се договарят за трнс-национални спогодби, добовори и споразумения.

Така възникна глобалното село Земя.

Бизнесът растеше, завоювайки все нови и нови територии. Новите територии се използваха за донори. Обикновено се сключват договри за концесия на природни богатства, а местното население се въвежда в “свободната” търговия с работна ръка под формата на чужди инвестиции. Това дава чудесни резултати.

Суровинният бизнес се окрупнява. Окрупняват се и владелците на енергоносителите. Интелектуалната собственост се концентрира, понеже образованието вече е престижно, само ако е завършено “на запад”. Местното образование постоянно се реформира – до настъпване на пълна апатия от ученици и студенти. Най-дбрите поемат ”на запад” да правт интелектуален и материален продукт “за запада”. Ако някой по стечение на обстоятелствата е добър, но остане в своята държава – тук идват чуждите инвеститори.

През годините бяхме свидетели на изключителният износ на демокрация навсякъде по Света.

Неминуемо – навсякъде без изключения – се слчуваха нещата описани по-горе. Демократично избрани правителства, концесии, закони за интелектуалната собственост, свободна търговия, международно право и санкции за тези, които дръзват да нарушават тези правила.

Работещ модел.

Териториите се превърнаха в глобално село, а корпорациите станаха глобални господари. Те не се занимават на дребно и затова често остават скрити от нашият поглед. В България – всички ние! – сме по-малки (ако ни оцени свободният борсов пазар) от личните активи, на който и да е милиардер от топ10 на Форбс.

И така глобалистите са онези, които добиха правото да експлоатират труда и прородните богатства на Света. В замяна ни предоставиха възможност да ползваме нашето основно чвешко право! да се предвижваме свободно и да имаме избор на собственост. А ние сме благодарни – понеже ни плашат с демоните от близкото ни минало – диктата на друга шепа хора.

И така глобалисти = корпорации + политици, които поставиха Света в своя услуга. Изкорениха свободната конкуренция в областта на виските технологии, добива на суровини и енергоносители.

Кои са техните противници в тази игра⁈ – естествено други от тяхната порода, които искат да се намърдат под Слънцето, но виждат, че местата са заети.

Викат им “антиглобалисти” – или по-точно те така са се определили.

Тяхната доктрина е да се прекрати действието на някои международни договори, за да могат местни фирми да получат възможност за развитие в областта на добивната промишленост и енергоносителите, а също и да се облекчи т.нар. режим за ползване на интелектуалната собственост.

Нищо ново, но поднесено по правилният начин, хората го разпознават като добро.

Кои са лидерите в антиглобалистките действия. На първо място е китайската компартия. Тя не се е примирила да играе под музиката на САЩ. Затова изтъргуваха здравето на хората и чистотата на природата, като привлякоха инвестиции от цял Свят. Обаче те не признават т.нат. интелектуална собственост и постепенно започнаха да се възползват от огромните индустриални инвестиции. Да, всичко е за сметка на робският труд на китайският народ, и безграничното замърсяване на природата на Китай.

Сега сме свидетели на чудовищните действия на китайската компартия. Унищожителни локдауни. Престъпления срещу най-базовите човешки права. Смразяващи кръвта за последните данни и видеа от Шанхай.

Това са т.нар. антиглобалисти.

Дали това е правилният начин на противодействие на глобалистите⁈

Темата е стара колкото Света.
Когато едно дете се ражда, започват процеси на придобиване на знания и умения. Тези процеси, най-общо казано са: ОБУЧЕНИЕ и ОБРАЗОВАНИЕ. Те имат много общо и често се отъждествяват.
От къде се формира разликата⁈
РАЗЛИКАТА се формира от учителите, тези които предават нещо на учениците.

Родителите по принцип, се смятат за искрени и честни по отношение на децата си. Обаче има една уловка. Каква?
Уловката е, че родителите в повечето случаи имат желание да се “реализират” чрез децата си. Желаят децата им да станат техен флагман и да “натрият носовете” на онези, които са ги подценявали.
И това е . . . пътят към Ада.
Разбира се нещата не са еднозначни – “бели” и “черни”. Всичко е смесено. В бялото има черно, и в черното има бяло.

Първите наши учители са родителите ни. Това е някакъв процес, който е заложен от великият архитект на всичко – Природата. Децата подражават. Копират и прилагат. Подтикъ за копиране продължава през целият живот на хората – до самият му край. Затова има приказка, че “Човек се учи докато е жив.”
Тази приказка казва и нещо много повече. Насочва вниманието ни към това, което е нашата същност – да търсим, да си задаваме въроси и да разкриваме за себе си нови и непознати хоризонти. Да си ги обясняваме и да напредваме в непознатото.

На етапа, когато сме деца, всичко се случва някак от само себе си. Копираме движения, мимики, копираме звуци и накрая поведение. Общо взето правим класически “копи-пейст” и постигаме резултати. Научаваме се да ходим прави, да говорим, да се обслужваме, и най-важното! ➙ да общуваме със себеподобни.

Когато понапреднем започва онази част, която е предимно обучение. Обучават ни да правим това или онова. Обучават ни как да реагираме, как да тълкуваме, как да оценяваме. Обучават ни на “правилно” и “неправилно”, на “добро” и “лошо”.
Обучението е естественото продължение на подражанието.
Случва се някак естествено и логично.
Капана щраква!

ОБУЧЕНИЕТО е онова нещо, което следва да бъде надградено с ОБРАЗОВАНИЕ, но истината е, че за 90% от хората всичко свършва с Обучението. Те не достигат до Образование.
Функцията на Обучението е да насади на човека някаква моторика, някакви правила. Нещо като рефлекси, но не само във физическият смисъл на думата. Обучението е за кучета, за полицаи, за войници. Това са роботизирани живи същества. Доброто обучение в школите прави чудеса, най-важното от които е да заличи всякаква проява на мисъл, и всички реакции да бъдат еднообразни.

А какво е ОБРАЗОВАНИЕТО?
Това е истинският път на познанието.
Образованието залага в своята същност на свободната воля на човек. Това е принципен подход – дълбоко различен от обучението. Образователният процес е на първо място НЕнасилствен. Образованието изисква УЧИТЕЛИ. Учителят е онзи човек, който може да запали искрата на любопитството за знания. Обикновено става дума за деца, но да не забавяме поговорката че се учим цял живот. Когато учителят посее у нас зрънцето на интерес към някоя сфера на знанието или умението ➙ тогава се случват всички хубави неща. Най-ценното от които е творчеството. Човек започва да твори. а човешките творения остават във вечността, акумулират се и се надграждат. Така вървим напред.

Учителят, истинският учител е много ценен. Неговата работа е базовият камък в градежа на един по-добър утрешен свят. Когато децата извадят късмет и попаднат на добър учител, те неволно стават творци!

Мъката ми е, че много хора не правят разлика м/у Образование и Обучение. Не защото не могат да мислят или са глупави, а защото са попаднали в калъпа на системата за обучение. Не е трудно да се разчупи този начин на виждане, и никога не е късно.
За една голяма част от хората, които са на ключови ръководни позиции в обществено значими структури – обучението на другите върши чудеса. Тези хора, твърдо държат останалите да са добре обучени. Затова са готови да правят всякакви промени в законите и платформите за образование. Съзнателно или несъзнателно, но това се се прави непрекъснато…

Битката е за
ОБРАЗОВАНИЕ ❗️

Всички, които са навършили 7г трябва да се докоснат до Учители и да получат свеж образователен полъх.
После, после нека сами да решат на кого и за какво да вярват. С кого да общуват и с кого – не. Това е свещено право на всяко човешко същество, което великият архитект – Прородата ни е дал.

Изпуснаха вируса от лабораторията в Ухан. Вместо да направят нужното, за да защитят хората, всеки от едрите играчи измисли чудесен начин за облаготелстване от тази тежка ситуация.

Икономистите, които бяха на крачка от криза – видяха спасение, че тази криза няма да се запише в техният тефтер, а може да се отнесе към сметката на вируса.

Фармацефтите отчетоха страха на хората, и след като видяха, че тази боелст не е толкова унищожителна, вместо към лечение се насочиха към ваксини. Свободната медицинска Наука и онези медицински клетви се оказаха мъртви – ама не от вируса, а от друга, пак модерна и много опасна болест.

Политиците видяха уникална възможност да си затвърдят позициите и да обявяват всякакви ограничения, за да се неутрализира опозицията – без събрания, митинги и т.н. Е, в нашата държава – ама ние сме башка, ама башка, та башка – ние си махнахме ездачите от гърба, но ние винаги сме си били малцинство на карттнна Европа.

Едрите информационни гиганти се изкефиха максимално – техните устроства, медии и средства за комуникация, замениха живия контакт. Тогава, само за първите 10 дни на месец Май.2020 повиши пазарната капитализация на Майкрософт, Фейсбук, Амазон, Гугъл и Епъл, с общо над 1,3 Трильона ( 1.3 × 10¹² ) долара.

Средният и дребен бизнес започна да духа супата. Духа, духа, духа, и накрая му свърши въздуха, сатурацията му падна и започна да забелва очички.

Едрите притежатели на кеш започнаха да пазаруват. Тихо, тихо, но неотклонно и последователно. Да видим какво ще преброим на Пролет.

Ние в България сме башка, ама башка, та бам-башка. Тука най-трудно ни пречупиха. Ама ние сме изостанали. Все още си говорим помежду си очи в очи, и не всички вярваме безрезервно на новините от медиите. Затова и сме оцелявали – я, 200 години под игото на едни, я после 500г. под гнета на други. Сега се готвят да ни сготвят трети път, по икономически начин – получава им се, но няма да я бъде и тая в дългосрочен план.

Образованието, армията, здравната система паднаха първи. Предадоха се без бой, без звук, че даже аплодираха унищожението си.
Това са фактите. Освен това 30-те най-големи “земеделци” са собственици на над 90% от обработваемата плодородна земя на България. Внасяме селскостопанска продукция. Ние българите, които учехме европейците на градинарство, днес внасяме тази продукция. За 2020г. от Турция, средно дневно, сме внасяли по 530 тона селскостопанска продукция.

Е, какво следва ⁈

Следва пандемичната развръзка.
Все пак всеки си оплете кошничката от гореспоменатите играчи.
Сега обаче трябва да се продължи напред.
Ако се каже, че всичко свърши – ей, тъй както стана в Азия – никой няма да повярва. Затова репресията трябва да е до край. Трябва да повярваме, че ако всички се ваксинираме и вируса ще умре.
Медицински той нама как да умре, но е важно в какво вярваме и с какво ни поливат от медиите.

Този вирус е завинаги тук – освен ако не е рожба на някаква истинска конспирация, и е плод на човешки проект. Тогава наистина може и да се свърши. Иначе вируса ще си мутира – както всеки грипен вирус. Обаче, ако тестовете дават “ минус “ ⇒ всичко е наред и вирусът е мъртъв.

Политиците им е кофти, но трябва да се продължи. Натискат хората да се ваксинират и те го правят.
После ⁈
След това трябва да следва разхлабване и “забравяне”.
В момента така е в някои испански провинции, в които след мрака на вируса – сега е пълна Пролет. Септември стана Май – точно както е казал поета.
Същата е ситуацията и в Англия.
Значи ➙ това е бъдещето.

Ако се разсъждава глобално и се гледа голямата картинка, това е единственият възможен изход. Може някои от гореспоменатите играчи да не е напълно доволен, но няма как. Иначе ще има революция. Колко време може да мамиш хората с този вирус. Едва ли е “до безкрайност”.

Войната свършва и идва период на благоденствие.
Е, ако се прецени, че опустошенията не са достатъчни – някъде може и да се продължи с тази демагогия, но не много дълго. Опустошенията ще “рестартират” драматично остарелият модел на икономика, но няма да е за дълго.

Много ми е интересно какво става в онези нещастни страни от Северна Африка, които така и не разбраха за вируса, но те така са опустошени, че не им е и нужен.
Техните данни са някакви отлични.
Едни ще кажат как ли се събират там данните⁉ Веднага човек може да си зададе същият въпрос за Европейските държави – ама тук вярата в Науката™ е водеща и много хора вярват, че всичко е чисто, хуманно и прецизно.

Лошото е, че остават въпроси, които постепенно ще отшумят, но може да не е много бързо.

Защо най-силната държава в Света – Сащ, изобщо не впрегна своя ресурс за създаване на протокол за лечение, на лекарства, на процедури, а само отчиташе данните за смъртта. Така се увлякоха, че декларираха на сметката на вируса два пъти повече жетви отколкото са дали през цялата Втора Св В. Сигурно и други държави направиха същата статистика, но страха е толкова голям, че няма коректив. Няма дори мисъл в тази посока.

Защо всички учени се втурнаха към ваксините, а не към лекарство. Зашо забраниха аутопсиите. Защо внасяхме тестове само с декларация от производител⁈ – нямаме ресурс да проверим на място производителя, или нямаме ресурс да направим изследване тук в Европа?
Да! ще останат въпроси!

Единствено правилният подход бе на Шведите. Тези хора ги следя от първия ден и виждам как го направиха. Мисля си, че това бе единствено умният и хуменан подход.
Евала им правя!
На над 20 езика всеки ден – в началото – првеха информационна просвета на хората си. За хигиена, за контакти, за маски, за дистанционна работа и т.н. Отлично❗️
После, и това е много важно – не играха със страховете на хората, а напротив успокояваха. Болниците работеха и условията бяха еднакви за всички. Това вдъхна увереност на хората.
След разяснителна кампания за ваксините – към днешна дата над 70% са ваксинирани.
Това е единственият верен подход при такива форсмажори.
А не както в останалата част от Света – италиански кметове крещят в пристп на ужас, австралийски полицаи млатят хора без маски, обявяват вечерни часове и бдят с жандармерийски подразделения за спазването.

Е, чакаме да видим ! и стискам палци българите да сме здрави ! – ВСИЧКИ❗️

Животът в последните 18 месца стана доста по-интересен.
По силата на своята лична оценка за демокрацията, свободата и функциите на днешната държава, големи групи от хора се противопоставиха крайно агресивно една на друга.
Имам предвид отношението между хората, които безрезервно вярват на едрият бизнес, и онези, които го презират.
Едрият бизнес.
Когато говорим за едрият бизнес трябва да имаме предвид, че иемнно той е окупирал всички значими държавни институции. Започваме със съдебната система, преминаваме през образователната и завършваме тройката със здраната система. Въпреки, че почти не е държавна, не бива да забравяме, че едрите бизнесмени са основните господари и на медиите. Медиите. Тяхната значимост е добре известна на всички, и не случайно, всеки по-крупен бизнесмен се натиска да има медия в портфолиото си.

И така двете групи са добре обособени.
Кое е характерно за тези групи⁈ Най-характерното е, че основно те виреят в относително по-слабо развити държави. За това си има точно и логично обяснение, но не това е темата ми днес.
Едната група е групата на “отговорните хора”. Тези хора вярват, че добрият чичко бизнесмен мисли, и се грижи за тях. Представителите на тази група са добре позиционорани в съвременният материален Свяат. Имат по-високи доходи от средното, имат престижни работи и не без основане се смятат за отговорни граждани. Категорично отричат всичко извън рецепторните си възприятия, макар, че някаква част от тях лицемерно ходят на църква по празниците.

Другата група е съставена от хора, които относително по-трудно се справят с материалните предизвикателства. Имат по-нисък материален статус от първата група. Обикновено не са успели да завършат престижно висше учебно заведение. Обаче не са НЕобразовани. И последната значима отличителнат черта е по-различното им отношение към нематериалните неща. Разбира се имат доста по-високо недоверие към добрият чичко бизнесмен.

И едната и другата група имат своите основания.

Първата група би била изключително точна в преценките си ако Светът и държавността бяха изградени около човеколюбието и истинската демокация. За съжаление днешният Свят се различава много от идеалният модел. Бизнесът е изгубил всякакви човешки подбуди при вземане на решения. Желанието за придобиване, особено когато си придобил всичко, за да водиш нормален живот, носи само и единствено потъпкване на човешките отношения в името на “рентиране на инвестицията” и ръстът на обемите.

Втората група, заради по-трудното си битово ежедневие, нямат много време да мислят извън рамката, която им налага организацията на обществото. Нямат ясна представа какво представлява истинската Наука и до къде се простират нейните днешни граници. Поради тази причина в рамките на тази група – особено в по-слабо образованите представители – битуват, понякога, доста странни представи за материалните неща. Тази група – може би случайно – е неглижирала изказванията на едрият бизнес и държавните структури. Това е нож с две остриета. От едната страна са напълно основателните съмнения в чистите човеколюбиви намерения на бизнеса и държавата що се касае за здравето. Тази група, заради по-слабото си материално представяне, води по-труден живот. Те обикновено заемат длъжности, които виждат какво наистина се случва. Виждат с какво хранят животните, виждат как се торят плодовете и зеленчуците, виждат какви мерки се вземат за пречистване на отпадъчните води и отпадъчните суровини. Затова на тях им е пределно ясно какво прави бизнеса за опазване на здравето на хората, възуха и водата.

Да получаваш информация за състоянието на някакви неща от медиите е все едно да слушаш какво ти казва собственикът на медията или на фирмата която информационно обслужва държавната институция. Тази информация е подвластна изцяло на собственикът на тази медия. Ако не си ОК с политиката на фирмата – “прав ти път”. Това е бизнес. В бизнеса няма емпатя, няма емоции или сантименти – това е просто бизнес, който има една единствена задача “да се рентира инвестицията” и да се грижи за удовлетвореността на акционерите. Бизнесът е окупирал образованието, науката и здравеопазването. Това са бизнеси, а не нещо друго. Подчиняват се на бизнес правилата, и не се ръководят от емпатия и човечност. Бизнесът е окупирал и държавата – срастнал се е с нея и тя няма никаква друга функция освен да захранва едрия бизнес.

Другият вариант, това което е парадигмата на втората група, е общ знаменател за всичко. Така попадат в капана на всякакви тъпанарски вярвания, които много често са плод на чисто невежество. Те подлагат на неглижиране повечето неща, които се пишат по медиите. Също така се отнасят скептично с всякакви натрапени пандемии по кравите, по прасетата, по овцете и т.н. И понеже тук имат право – понеже те всеки ден са със своите животни и виждат със собствените си очи действителността – разпространяват това недоверие към всичко, което им се казва през медиите от държавните служители.

Истината е някъде посредата.
Днес държавите не са организиран около хората, а около бизнесите. И са създадени всякакви притчи за добрия чичко бизнесмен, който ще се погрижи за нас. Ще се погрижи да ни обучи, после ще се погрижи ако имаме здравни проблеми и т.н.
Истината е, че след средата на миналия век всичко е тръгнало в посока на задоволяване на безкрайният глад за придобиване. Примерите са много.
Днес учените са подчинени на финансиране, което идва от бизнеса. Ако учен направи откритие, той има минимални права върху него. Някоя голяма корпорация придобова кнтрол над откритието и правото да го капитализира. За ученият остават овациите, малко конференции, писанки по медиите …. общо взето онези “15 минути слава”.
След големите промени направени от Тачър за дистанциране на Науката от бизнеса, днес махалото се връща обратно.

Вярата в независимите учени е силно преувеличена. Тези учени работят под диктовката на този, който ги финансира. Дали изобщо техните достижения ще достигнат до публикации – пак решават административни ръководители.
Затова безрезервната вяра в науката, която се прави днес в изследователските лаборатории, тярбва да се подлага на критична преценка.

И да стигна до същността: НА КОГО ДА ВЯРВАМ ⁈
Тук отоворът е мноооого труден. Най-добре е човек да вярва на своите знание, на своите контакти с хора. Не всеки може да го прави. Има хора, които имат доста слаби социални умения. По затворени са, или са много ангажирани в своята дейнсот, но общото между тях е, че нямат идея как да преценят даден човек какъв е, и какви подбуди го движат. Такива хора са обречени. Те нямат друг вариант освен да изберат или да са крайно вярващи на писанките на медиите, или да изберат да неглижират всичко.
И в двата случая са от манипулираната част.
Малка част от хората – особено в България и някои по-слабо развити страни от бившия социалистически блок – все още имат някои базови знания по природни науки. На тази база те са развили критично мислене, което могат да приложат в/у достоверни данни, които лично са съберали и оценили.
ТОВА Е БЕЗЦЕННО! Особено, когато през масовите медии се тиражират етикети, внушения, откровена демагогия и насаждане на омраза.

Няколко думи за ОБРАЗОВАНИЕТО. Това е най-важната част. То, и само то, дава на хората възможност за критично мислиене. Образованието се състои от два големи клона. Единият е хуманитарните науки, а другият са природните науки. И двата клона са много важни за да може човек да е балансиран. И двата клона трябва да се изучават в чист вид в училището. Това е основата, без която не може да се гради устойчива ценностна ситема.

Затова вярата в хората е най-важното нещо❗️
Но не в хората по принцип, а само в онези, които човек познава лично. И не само им знае имената, но и редовно говори с тях. Най-важното в тези комуникации е искреността и честността. Това са родителите, учителите, приятелите, колегите. Това са хората, с които човек комуникира на една плоскост – на равноправието. Срещата се, и коментаират различни теми. Не от позиция на богати и бедни, властни и безвластни, знаещи и незнаещи, умни или глупави ➙ РАВНИ ❗️ Такава преценка стъпала върху критично мислене и данни събрани от първа ръка е безценна. Тя може да се окаже много по-различна от тиражираната в медиите, но това, че е малцинствена не я прави грешна.