физика математика свобода емпатия дъвказаума тичане фитнес геометрия задачи колоездене образование знание вдъхновение любов толерантност хармония алтруизъм свободен избор
Дали има нещо общо м/у мравките и бъдещето на Европа 🤔
Започвам с предисторията, която насочи мислите ми в тази поска 👌🏻
Спираме си кемпера на едно чудесно място. По обяд ➝ рехава сянка. Изтокът чист, за да се уловят всички ранни лъчи на Слънцето, а късният Запад релаксиращо просторен. Просто уникално място👍🏻
На следващия ден установяваме, че малко близко сме застнали до един мравешки прайд. Мислим си “ОК” – ние не ги закачаме и те ще си стоят далеч.
Обаче не било така. Още преди края на втория ден виждаме мравки в домът си. Решаваме, че те са 1-2-3, ще ги избием и готово.
Да, ама НЕ❗️ 😉🤔
Идват нови и нови, все повече, и все повече – бием, бием, но те изведнъж са навсякъде. Намират остатъци от трапезата ни, намират и други блгинки и прииждат. Оглеждам кемпера – нямат някаква точна пътекчка, по която идват – явно се навигират по друг начин.
На третия ден капитулираме и бягаме 🏃🏼♂️🏃🏼♀️
Преди години европейските завоеватели – също както нас – са отишли да изсмучат благата на далечни народи. Днес, тези народи идват да видят какво сме сътворили с техният труд. Прииждат, прииждат и ние нямаме никакъв отговор.
Отговор има, но ние не сме дорасли за него😔😔😔
Няма как да оцелеем в сегашната си цивилизация. Нужно е ОБРАЗОВАНИЕ по дисциплина, която все още не сме я осмислили, камо ли да я вкараме в учебна програма.
Европа постепенно загива. Ама не е като нашият кемпер, да се премести когато стане напечено, а си стои твърдо закована на картата на Света.
Идват избори. Дали това е важно или не – всеки сам преценява. За тези, които го смятат за важно е това писмо.
Здравата Логика подсказва, че се налага да се обединим – ние българите да се обединим около нещо, което ни свързва и сближава.
Моята идея за връзката помежду ни е бъдещето на България и българите, които възнамеряват да живеят заедно на тази територия.
За да я има България в бъдещето се налага да се обединим!
Основаната поробваща ни сила е икономическата сила на чуждите държави. На този фон ние линеем и ставаме все по-зависими от волята на силните икономически. Колкото и да се бием в гърдите – нямаме нищо. Нищо българско като производство. Да, има малко чужди инвестиции, НО ТЕ СА ЧУЖДИ. Те не носят принадена стойност за нас. Дават заплати (съобразени с местния пазар на труда!), събират по-читавите хора с добри трудови навици, знания и умения, и толкоз. Утре си изнасят машините, и технологиите към Африка, и за нас това е краят. ЗАЩО⁈ Защото междувременно младите предпиремачи са загинали. Те нямат опора върху, която да създадат български продукт. А такава опра могат да бъдат само други българи със знания, умения и добри трудови навици. Обаче тези хора са изчезващ вид.
Има две неща около, които можем да се обединим и да гласуваме за онези политики, които могат да гарантират тези ДВЕ колони на стабилност и просперитет.
I.) СВОБОДА! Свободата е най-голямото богатство! Това е първият стълб на обединение. Малко е кофти е, че формирахме мироглед, който ни позволява да си затваряме очите за дребни отнемания на свободата. Свободата да се предвижваме ➝ трябват специални тескерета, и да дадем да ни бъркат по всички възможни дупки, че и с рентген накрая. Свободата сами да решават в какво да инвестират българските предприемачи ➝ чрез банки и фондове се направляват предприемачите като мечка с халка на носа. Къде са българските банкери като Буров например⁈
Дават ни пари, за които никой никога не е работил ➝ обаче искат насреща подписване на разни конвенции, уж за “хармонизиране”, но всъщност резултата е друг. Посредством тези пари, насочват инициативните българи в посока, която те преценят. Да няма конкуренция, да не се равиват технологии. Какво да се отглежда като посеви, какви животни и колко, с какво да се хранят, с каво да се торят, с какво да се пръскат, какви лекарства да им се дават и т.н.
Скоро сме щели да въвеждаме и чужда валута…
Примката се затяга. СВОБОДАТА заприличва все повече на музеен експонат.
II.) Българското производство. Ние сме длъжни – ако искаме да сме поне малко независими – да имаме наше българско производство. Храна, дрехи, съоръжения, че дори и машини. Няма как всичко да купуваме от вън. Тряба да произвеждаме тук и сега. За да може предприемчивите българи да си свършат качествено работата – трябват хора със знания, умения и трудови навици.
Това означвав, че вторият стълб на обединение трябва да бъде ОБРАЗОВАНИЕТО и НАУКАТА. Училището трябва да стане независимо от идеите натрапени ни от вън, чрез НПО-та, Фондации и пари.
Да мислим преди да гласуваме. И когато пускаме бюлетионата да сме абсолютно наясно, че ще трябва да се търсят резултати от управляващите.
Човекът – според някои хора – е механичен сбор от химични елементи, подредени по определен начин. Тези хора твърдо вярват, че за да се репликира даден човек, просто е нужно атомите на елементите да се подредт по точният шаблон … и готово. Човекът е репликиран. Най-вероятно той ще има поведението на оригинала. Това е идеята на т.нар. телепортация, позната ни от филмите.
Много хора, включително и аз, в началото на живота си вярват, че това е така. Причината да не се прави репликация на хора, е в доста примитивната технология, достъпна на човечеството днес. Даже някои отиват по-далеч и вярват, че т.нар. изкуствен интелект е по-близка цел, понеже със софтуера е по-лесно. Някои си остават на тези позиции докато Света съществува. Други еволюират.
Кои евентуално еволюират. Обикновено това са хора, които в началото на живота си са се сблъскали с науката Физика. За огромното множество от хора изучавали Физика, тя е наука за природата. Такава, каквато е била преди над 6000години в древен Вавилон.
Обаче Физиката се е развила доста в последните 100-150г. Драмата е, че тази част от науката Физика, остава извън всички училищни курсове, включително и инженерните университетски специалности. Нарича се КВАНТОВА ТЕОРИЯ, или Квантова Механика.
Трудността идва от няколко места. Първото е, че Квантовата теория е само за научни изследователи и учени в много тясна сфера от знанието. Това е едната трудност – да бъдеш на място където тази теория ще се преподава. Втората трудност идва от голямата математическа подготовка, която изисква поне 5 подготвителни семестъра, за да се овладее сложният мтематически апарат. Накрая – третата трудност е – да искаш да вникнеш. Да търсиш начин да осъзнаеш същността.
Много често Физиката се свързва с класическата наука, която е възникнала в древните персийски страни, и е била пренесена в Европа от гърците, които предвидливо и закономерно са наложили авторство. Това схващане за Физиката е естествено. То е много близо до живота, и всеки с добра математическа подготовка може да интерпретира теориите и законите. Освен това инженерните постижения във всички видими сфери на живота почиват предимно на тази част от Физичните закони.
Има и Квантова теория. Тук идва трудността. Физичните величини – сила, скорост, траектория, координати и т.н. изведнъж вече ги няма. Услужливо са отстъпили местата си на някакви абстрактни оператори. Идва и вторият шок – вече нищо не може да се измери пряко или да се наблюдава директно. Освен това думата координата вече не съществува, и всички благинки свързани с нея. Още повече, оказва се, че наблюдението, като намеса в процеса, промена коренно нещата дори до неузнаваемост.
Това налага човек или да разписва формули, които трудно напълва с разбираема същност, или да се опита да проумее каква е голямата картинка зад тази теория.
Образованието е често дискутирана тема, както в медиите, така и в семействата на учащите се.
Кога се дискутира тази тема ? – В медиите дискусията се води, единствено от политически и, разбира се, финансови подбуди. – Дискусията в семеството се води или около края на срока или след получаване на оценка, която е в разрез с родителското его. И в двата случая дискусията е с основен акцент оценките.
Неграмотността. Има ли такова нещо?! – принципно погледнато – няма критерий за това състояние. 99% от хората свързват неграмотността с неумението да се пише и чете. ДА, ама НЕ! Неграмотността е много по-широко понятие. Най-тъжното е, че малцина свързват неграмотността с трудност при изграждането на причинно-следствени връзки на базата на фактология. Неграмотност е състояние, в което човек не може да вземе самостоятелно решение, заради невъзможността да мисли критично.
Егото, безкрайното човешко его, особено ако е подплатено и с пари води до тези трагични деформации. Плеяда предприемачи *) – къде съмнителни, къде истински – са в основата на модела за подражание. Те са си присвоили правото (следстве от егото им) да се смятат за хора, които променят Света. Лошото е, че потънали в собствената си мания за значимост и величие, раздават съвети от всевъзможните медии, и тези съвети се вземат за чиста истина. И как така тези неща са свързани с неграмотността?! ___________________________ *) предприемач – това е човек, който е предприел собствени действия без значение дали в политиката, в бизнеса или някоя друга сфера, носеща пари и престиж.
Връзката е индиректна. Предприемача е човек, който е много добър в създаването на материални неща. Добър е и в създаването на търсене за тези неща. Хората се привързват към тези натрапени им неща и постепенно губят ориентир. Тичат подир натрапените им мечти, и губят своята човешка същност и посока. Стават зависими. Стават роби, които цял живот се въртят по спиралата на материалните си инвестиции. Време за образование почти не остава. Всички се стремят колкото се може по-бързо да се докопат до възможността да започнат да придобиват “хубави” неща. А такива “хубави” неща предприемачите предлагат и предлагат, и предлагат…
Щом не остава време за учене, хората си остават неграмотни. Не е само да могат да пишат и четат. Неграмотността се изразява също така, в това, че хората все повече не могат да вземат свои решения. Разчитат на решенията на предприемачите. Следват ги сляпо, но за сметка на това и нетрайно. Лутат се, гърчат се като червеи на буца и не могат да вземат решение коя посока е тяхната. Ветропоказатели. Ами ДА – така е! Хората, неграмотните хора, са безпътни. Могат само да бъдат роби и да се молят на случайността господарят им да бъде духовно извисен и да ги води по пътя на просветлението. Това не е лошо, но е безкрайно рядко срещана ситуация.
Напредъкът на човечеството в духовно отношение е бил значим когато хората са започнали да късат с догмите на църквата, започнали са да се образоват. Точно когато достъпността на образованието е станала по-голяма, тогава хората са тръгвали напред. Просветителската дейност – е била и в основата на Българският духовен и материален възход.
Днес сме свидетели на негативната тенденция. Неглижиране на образованието. Всичко започва в семейството. Родителите са “много ангажирани” с образованието в малките класове на децата си. Някак си, искат да се покажат чрез детето си. То ходи на олимпиади, пълен отличник е! Браво! Някак си гледат на детето като на свое творение, като на трофей. Ходят на родителски срещи, стават активисти на родителските структури в училището и т.н. Ама всичко е поза. Една скапана поза, която си проличава още щом детето излезе от съответното училище. Изведнъж ангажираността на родителите секва. Ами така е. Така девалвира образованието. Децата растат. И някъде в 8-9 клас връзката на детето и родителя, в образователната сфера, става единствено материална. Имаш ли добри оценки – имаш материални екстри, можеш да излизаш и т.н. Ако нямаш добри оценки – “Наказан си!”
Децата не са глупави! Те бързо осъзнават, че оценката е най-важна и започват да правят всичко, за да я добият. Преписват, лъжат, подмазват се, флиртуват, заплашват, държат се грубо, или просто пасуват.
Предприемачите обаче също не са глупави. Те виждат какво става и затова се мъчат всячески да избягат от неграмотността. Как?! Ами все повече се мъчат да изземат мисловният процес от хората, които са на работа в техните структури, и да засадят най-новия софтуер. Предприемачите всячески се стремят да превърнат човека в биологичен манипулатор. Защо?! Защото така всеки предприемач бяга от необходимостта да търси образован човек, също така си спестява и разхода по неговото обучение. Човекът може в рамките на няколко седмици да се интегрира в работната среда на организацията и готово. Ама това е състояние с “положителна обратна връзка”! Тези хора стават родители. Те виждат какво се иска от тях, виждат как във фирмите процъфтяват не хората с умения и знания, а послушните, преписвачите, нагаждачите, флиртажиите и т.н. Тези нови родители поставят акцента върху тези умения на децата си. Нещата зациклят.
Може ли да се промени този модел? Да може! НО само чрез катаклизъм. Някакво огромно бедствие, което да промени изоснови насоката на мислене. И това бедствие ще дойде – скоро или по-късно, но неминуемо ще дойде.
Определено се налага промяна в образованието. Така не може да продължава.
Журналистите винаги са били обект на обсъждане, възхвала, неглижиране и репресии. В Световната история има смущаващо много случаи на насилствено отстраняване на неудобни журналисти – особено тегав е случаят от Малта. Трудно се разследва подобно насилие, още повече, че засегнати са силните на деня.
Какво е журналистиката през моя поглед?! На първо място това е неразривна част от моята сензитивна система. Журналистите са призвани безпристрастно да събират факти и да ги споделят. Всеки журналистически акт предизвиква мисли в главите на будните хора. От качеството на техния труд, ние формираме позициите си по значими за нас въпроси. Ето защо именно качеството на журналистическият материал е от изключително значение. Излизайки на ниво държава, журналистиката добива ключово значение за демократичните процеси в страната. Тук, журналистиката е вече е част от имунната система на обществото. Без добра имунна система, ние като общество, сме обречени на болести. Някои болести могат да стигнат такива пандемични величини, че обществото да изпадне в състояние на колапс – сиреч, деспотизмът да овладее държавата.
Качеството на журналистическия труд. Тук мненията на различните хора се разминават диаметрално. За едни хора, журналиста е мискинин, понеже „плюел“ някого, когото той така силно харесва. За други, журналята са част от пейзажа – нещо като „мисирки“. Има и трета група – минимална според мен – която оценява качеството на материала по неговата безпристрастност, пълнота, провереност на фактите, различните ъгли на заснемане на въпроса. Тази третата група е интересна с това, че е превъзмогнала част от егото си и затова може да цени един журналист, само по изброените по-горе критерии. Трудно е, понеже влагаме повечко емоция. Трудно е, понеже огромна част от журналистите са избрали не да са журналисти, а обиковени придворни писарушки. За един човек, който живее с максимата „писаха го във вестника“ – тези писарушки, са направо смъртоносни. Ама човекът от къде да знае. Често пъти писарушките, така са се вживели в ролята си на изпълнители на волята на шефа, че дори не споменават факти, а само леят внушения и присъди. Това е смъртоносто. Противопоставянето е много трудно.
Харесва ми / Не ми харесва Хората често се подвеждаме по някакви странични фактори – принципно неважни. Влияем се от мнението на другите хора, че дори и на тези, които не познаваме. Следим за отношението на значимите държавни служители. Колко често му се дава трубуна и т.н. Следствието е естествено, както казва Ст. Вълдобрев – „Този рай води в ада!“ Първо човек трябва да може да превъзмогне себе си. Да свали маската си и да вдиша истински чист въздух. Да си просветли главата. Да осъзнае, че няма как даден журналист хем да разследва силните, хем да не бъде хулен от тях и писарушките. Дори още повече – няма как даден журналист да пише само неща, които ни харесват и да поднася факти в съзвучие с нашата идея. Сигурно 20% от материалите и на най-любимият ни истински журналист ще попаднат в графата „Съмнявам се“. Това идва само за да подскаже, че журналистът е качествен. Нужно е да си превъзмогнем егото и да погледнем реално. Някой път темите и фактите, които поставят журналистите са открити по начин, който върви по ръба на законноста и няма как да ни разкрият източника си. Твърде смешно е да си мислим, че темата не съществува само защото я няма качена на сайта на някое министерство, или защото е споделена от журналист, който не харесваме. Темата е осветена и всеки разумен и мислещ човек, който не е заслепен от собствената си значимост, е задължен да има мнение по повдигнатият въпрос. Всяко неглижиране е пагубно. Рано или по-късно се появява закон, нормативен акт или нещо друго . . . ама вече е късно. Журналистът е длъжен да изнася фактите безпристрастно – дори и на него да не му допадат. Висш пилотаж, ама се случва. Не ми харесва, когато се дава трибуна на „лошите“ според мен хора, но твърдо го одобрявам и го насърчавам, дори изисквам. Плоскостта „харесвам / не харесвам“ е опасно близко до етикирането, а това е страшно, не само защото е свързано с ретроградното в нас, но и защото тласка журналистиката в грешна посока.
Подкрепата за журналистите. Ключово значение за оцеляването на демокрацията. Една подобна култура – на пряка подкрепа за журналистите от хората, би била изключително ценна за оздравяване на обществото. Всяко изхранване на журналистите от силните на деня, води до блокиране на демократичния прогрес на обществото.
Скоро говорихме с много близък мой човек по темата, която се появи в следствие на безумните мерки „стойсивкъщи“. Пролетта дойде и е нормално човек да потърси повече движение. Затова темата, която обсъдихме бе „Каква бягаща пътечка?“
Понеже съм купувал такъв уред преди около 5-6 години, споделих по памет какво ми бе приоритет и темата приключи.
Обаче ме загложди мисълта, че за толкова години, бягащите пътечки са претърпели развитие. Проявих любопитство, и си поставих задача да проуча.
Не са важни резултатите от проучването. Това, което описвам тук са въпросите, които си поставих, за да оптимизирам процеса.
1.) Най-важното е каква е целта на проучването. Тя трябва да се изясни във възможно по-подробни детайли. От това зависи точността на решението. В случая си поставих задача да намеря бягаща пътечка за напреднал състезател на дълго бягане. Защо не бягане на къса дистанция? – защото там се иска скорост, и взрив т.е. качества, които не се развиват с изминаване на много километри.
2.) Зададох си въпроса : „Кой използва подобен уред?“ Първият избор са лекоатлети – бегачи. Ама защо тези атлети да не тренират на открито? – защото по стечение на обстоятелствата живеят на места, в които Зимата ги ограничава. И така, фокусът пада върху северните народи – скандинавци, канадци, руснаци. Освен това, най-вероятно те трябва да са в по-предни места на класациите, иначе едва ли ще могат да си финансират уредите без спонсорска намеса.
3.) Възниква дилема – хем да са по-напред в класирането, хем да не са топ състезатели, в договорни отношения с емблематичните рекламодатели. (инфо: топсъстезателите ползват това, което им даде спонсора). Следователно, спортовете, които търся не трябва да са във фокуса на Евроспорта – иначе веднага стават обект на едрите спонсори. Прегледах резултатите от няколко големи маратони. Няма северняци. Става ясно, че маратона не е удачен избор. Освен това видях, че маратоните са добре обвързани с едрия бизнес. Северняците са много добри в ските, което не ми върши работа за проучването.
4.) Тогава потърсих други спортове (освен маратон), в които има по-дълго бягане. Оказа се, че има такива. Спрях се на триатлон – доста масов спорт, и планинско бягане – също масов спорт. Това, че са достатъчно масови следва директно от мероприятията, които се анонсират годишно. Погледнах няколко старта за миналата година иии . . . да, има северняци 😊
5.) Проведох кратко търсене в Ютуб, Туитър и Инстаграм и . . . намерих. Дори се оказа, че хората са доста общителни – дадоха информация за оборудването си. Отне ми около 2 часа.
Зеленият триъгълник е с лице 1/4 от лицето на квадрата. Жълтият триъгълник е равнобедрен, с бедро равно на страната на квадрата. Търсим неговата площ. По-долу е решението . . . ама то е само за „в краен случай“ 😊
Два от ъглите на големия 📐 са означени с техните мерки в градуси. Двете зелени отсечки са еднакви. Търси се означеният със синьо ъгъл.
Задача, давана на ученици, които са изучили материалът за еднакви 📐. Все оше не съм разбрал кога в българските училища се учи този материал. Като гледам, обаче, как се усложняват нещата за малките класове, и как се препуска в различни посоки, а често и без посока, няма да се учудя ако еднаквите 📐 са слезли в началното училище 😂😂😂
Трудно ми е да приема, че това не е задача за далеч по-големи ученици, но в Света явно започват да се раждат все по-умни деца.
Решението, което е по-долу се базира на случайна хрумка за допълнително построение. Как може да се стигне до подобна идея за такова построение в рамките на час, нямам никаква представа. На мен ми отне 3 дни…
Може би има някаква рутина, която се добива след решаване на много задачи, и мозъкът комбинира различни варианти с чудовищна скорост.
Много е интересно, ама на мен ми отне същото време, за да ги разбера, което ми отне и самото решаване. Изводът е . . . няма да го споделя, понеже не е в моя полза 😉.
Преди да погледнете по-долу към решението, може да отделите време да разучите решенията в този сайт, а защо не да я решите по свой начин. За мен ще е удоволствие да споделите акто решение, така и мисли за нивото на самата задача. Дано да сте по-бързи от мен 👍🏻
Преди известно време, в дома на едни много уважавани от мен хора стана наводнение. Комшиите се оказаха доста невежи. Изхвърляли в канала неща, които довели до запушване на тръбите. По-натаък е ясно, виновникът не си признава вината, а моите хора се оказват в кофти ситуация – чистене и ремонти. Събрахме се доста хора и помогнахме на стопаните да подредят своя дом. Моето участие не бе голямо, но от ❤️. Домакинът почерпи с червено вино и хубаво мезе.
Докато боязливо пийвах тъмночервената течност, забелязах нещо, което привлече вниманието ми. Видях как по изтумбените стени на чашата се появиха едни тънки водни линийки, след всяко отпиване или разклащане на течността. По всяка линийка се стичаше едва забележима „водна“ капка – прозрачна, а не червена както виното. Повдигнах въпроса и се оказа, че това е много добре известен ефект на всеки любител на клaсическата червена течност. Оказа се, че само аз не съм пил никога вино през живота си. Почти никой не ми повярва, ама е факт. Като ученик един доктор ми каза в никакъв случай да не ям люто и да не пия червено вино. Лютото го открих преди време, обаче с виното . . . чак до сега 😊
Винени Сълзи
В къщи проверих какво пише в мрежата и . . . ефекта се нарича „Винени сълзи“. Има и други термини, ама този най-много ми хареса. Понеже първата ми публикация бе за високоалкохолните напитки, някак си естествено е втората да бъде за виното 😀.
Историята на виното е мнооого стара. В мрежата има данни за археологически находки в пещери, където са открити следи от процеса на винопроизводство. По препоръка на един приятел се опитах да чета Стария Завет и от там знам, че Ной взел със себе си винена лоза. Каквото и да означава това, а може би Ной да е родоначалникът на винопроизводството. В християнството – първото причастие се взема с вино. Хан Крум изкоренява лозята, с цел да ограничи пиянството на народа. Това се случва през 800г. Тук определено някой по-запознат може да допълни много.
Моята история е от гледна точка на науката. Ама разбира се – как иначе 😜 Винените сълзи са физично явление 👍🏻
На първо място следва да отбележим, че Винени сълзи се наблюдават при експерименти с водно-спиртен разтвор с концентрация >20% (тегловни). Освен това при тази концентрация дори не е нужно разклащане, сълзите се наблюдават в неподвижна чаша.
На какво се дължи този красив ефект ?
Причината за наличието на винени сълзи се корени в повърхностното напрежение. То съществува на границата м/у два флуида. Природата му се състои в това, че молекулите на всеки флуид имат сила на привличане помежду си. Тази сила е специфична за всеки флуид. За нашите нужди фокусът ще падне в/у преход между вода и въздух. Тези молекули, които са на повърхността на водата изпитват едностранното привличане на молекулите, които са под тях (молекулите в средата на водата се привличат от всички страни). По този начин се образува повърхностен слой, който се явява като някаква „водна ципа“. Водата има най-голям коефициент на повърхностно напрежение – от течностите, които използваме в ежедневието си. Този коефициент при спирта е драматично по-малък.
Връщаме се към чашата с вино 🍷.
Водно-спиртният разтвор, какъвто несъмненио е виното, е поставен в стъклена чаша. На границата със стената на чашата се наблюдава добре познаният капилярен ефект, при който течността леко се покачва по стената на чашата. Този капилярен ефект сме го наблюдавали винаги, когато потопим края на сламка във вода и изведнъж водата сякаш се всмуква от сламката и се изкачва на малка, но забележима височина. Това е капилярен ефект дължащ се на повърхностното напрежение и факта, че стъклото се мокри от водата. (ефекта е противоположен ако заменим водата с живак)
Виното (нашият водно-спиртен разтвор) се изкачва малко по стените на чашата. Тук започва да оказва своето влияние следващият физичен процес – изпарение. Изпарението на спирта при стайна температура е значително по-интензивно от изпарението на водата. Тънкият винен филм на границата с въздуха, който е намокрил стената на чашата постепенно става предимно вода. Понеже коефициентът на повърхностно напрежение на водата е значително по-висок от този на спирта, водата започва да пълзи нагоре, преодолявайки гравитацията. Процесът на изпарение на спирта не спира и водата се катери по стената на чашата. Този процес е неустойчив и малка флуктуация в скоростта на изпарение води до прекъсването му. В следствие, водата, която се е покатерила, изведнъж се оказва единствено в хватката на гравитацията и се стича надолу под формата на Винена сълза.
Темата е била обект на научно изследване едва през 1992г. от френсия учен Жан-Баптист Фурние и колегата му Казабат.
Френските учени показват, че колкото е по-голяма концентрацията на спирт във виното, толкова по-силно то „плаче“. Обаче, тази зависимост се оказва доста слаба. Затова не може да се използва за определяне на алкохолния градус на виното без да се гледа етикета.
Често пъти Винените сълзи се натоварват с непосилни за тях задачи. Винарите често се заблуждават, че Винените сълзи се дължат на глицерина (сладък спирт), ама грешат. Причина за грешката е факта, че виното съдържа не повече от 2% глицерин, което е крайно недостатъчно за Винени сълзи. Обаче, за вкуса на виното, глицерина има съществено значение. Също така в предния материал „Алкохолно разследване“ имаше обяснение, че именно на спирта се дължи течливостта на алкохолните напитки (полимеризацията на спиртните молекули). Така и виното дължи течливостта си на спирта.
Алкохолните течности са много популярни сред млади и стари. Потребяват се с удоволствие, а някои го правят дори и с мярка 😂. Най-вероятно малцина са си задавали въпроси свързани с т.нар. градус на питиетата. Според етикетите, може да се заключи, че болшинството по-високо алкохолни питиета са с означение 40º. Възниква въпросът :”Защо?” – е, или поне при мен така се случи. Оказва се, че най-вероятно има някакви причини – дали са исторически, или са физически, или е традиция, онаследена след някакви събития . . . Нека да проучим. Замислих се за алкохолните напитки, и по-специално за тези, които имат по-висок градус алкохолен. Направих малко проучване, после още малко, и накрая се задълбочих. Алкохолният градус на питиетата може да се обвърже в права пропорционалност с географската широчина на населеното място. Колкото по на север е разположено мястото, толкова по-лоши са условията за отглеждане на качествено грозде. Може би това е довело до традиции за “варене” на алкохол. Примерно в северна Франция, традиционно се дестилира (вари) високоалкохолна напитка калвадос, от ябълки. В България дестилата се прави от сливи, кайсии и др. – естествено се нарича РАКИЯ. Източници твърдят, че варенето на ракия е традиция и в Чехия. Отивайки още на север в Англия дестилата е кръстен УИСКИ, а в Русия – ВОДКА. Порових се малко и открих, че водката в Русия има доста стара история. През 2018г. сбъднах една своя ученическа мечта да посетя Русия. Затова – да не ви се струва случайно – поставям лек руски акцент 😊 Водката е древна руска напитка. Наричала се е “Хлебно вино”. В бизнеса популярност добива след намесата на Петър Смирнов, който в средата на 19-ти век произвежда водката станала еталон => “Столовое вино № 21” . Употребата на водка е аналогична на употребата на винó във Франция – или поне така твърдят източниците в мрежата 😉. Гледайки дестилатите си зададох въпросът : “Има ли специална причина почти всички дестилати да бъдат с градус около 40º ?” За мое учудване се оказва, че такава причина сякаш има (дори не “1”), и това е малко познато на широкия кръг почитатели на по-високия градус. Навсякъде по-долу говорим за отношения м/у обеми. Затова ползваме символът за градус “ º ” . Преминаване към отношение м/у масите, което се означава със знак “%”, се прави чрез умножаване с коефициент 0,8.
Причина 1
Петър I (разбира се, че кой друг😂) прави държавен монопол върху производството на водка в Русия. Възлага отговорността за контрола на качеството на държавен орган. Кръчмарите, естествено, започват безжалостно да разреждат водката с вода и да къртят рубли за сметка на клиентите. Пиячите са много недоволни – направо бесни. Това дава идея на Петър I, и той веднага реагира. Издава указ, с който позволява на клиентите да “бият кръчмарите до смърт!” ако сервират “водка, която не гори”. Факт от Физиката е, че именно 40º разтвор на спирт във вода е долната граница, при която наситените пари над течността могат да бъдат запалени при стайна температура и да поддържат горенето.
Причина 2
Друг факт от Физиката е, че при нагряване телата увеличават своя обем, а при охлаждане го намаляват. На това правило се подчиняват болшинството вещества, като спиртът спада към тях. Обаче, не така стои същият въпрос за водата. Водата притежава т.нар. аномалия. При температура под 4ºC водата започва да увеличава своя обем. Като при замръзване тя скокообразно си увеличава обема с около 10%. Затова се налага Зимата да се източват външните чешми и да не оставяме шише вода да замръзва. В Русия е студено. Особено в Сибир. А най-добрият приятел на мужика е … водката. Някак си естествено се случва шише с драгоценната течност да се остваи на студа. Когато шише с водка се остави на отрицателите температури, с него не се случва нищо. Обяснението съдържа 2 елемента. Първият е, че наличието на толкова спирт във водата препядства кристализацията и затова отсъства скокът на обема при замръзването. Вторият елемент на обяснението е, че коефициентът на резширение при водата и коефициентът на свиване при спирта са в отношение 4:6. Затова свиването на спирта компенсира разширяването на водата почти напълно.
Причина 3
Тази причина за съществуването на “магическото число” 40º, се приписва на Менделеев (подредил в таблица хим. елементи). Твърди се, че Петър I се е срещал с Менделеев и са обсъждали именно въпроси свързани с химията на водката. Приема се, че именно Менделеев е открил фактът, че ако след вечеря се остави чаша с водка на масата, то на сутринта чашата е пълна отново с . . . водка. Водката не изветрява, което не е факт при виното или шампанското.
Причина 4
Около 40º на спиртният разтвор във вода се наблюдава рязък скок (спад!) във вискозитета на течността. При по-ниски концентрации не се наблюдава. Причината е че при по-ниските концентрации молекулите на спирта са разпръснати хаотично, а при 40º – това е нещо като критична концентрация – започва процес на полимеризация. Молекулите на спирта се подреждат в дълги мономолекулни вериги, вискозитета пада и ракията (водката) променя към добро своите органолептични свойства. Както се казва – “сама потича в гърлото”. Българската традиция повелява варенето на ракия да бъде с почти ритуален привкус – предполагам този ефект на : “точи се като масло”, винаги се наблюдава внимателно.
Причина 5
Тук отново може да се съзре участието на Петър I, макар да няма официални данни. При “магическото число” 40º проверката на точното съотношение е можело да се направи на място в кръчмата чрез парченце сланина. Ако съотношрнието м/у спирта и водата е точно, то сланинката остава в неутрално равновесие – нито потъва, нито изплува. Ако има повече спирт – сланинката следва да потъне, а при повече вода – изплува.
НАЗДРАВЕ !
P.s. Следващата ми алкохолна тема ще е посветена на . . . Узото 😂 😂 😂
